МОРЕТО

А здраво е въжето. От стомана
и трудно би било за лодката да тръгне
и да откъсне сушата корава,
която тегне като котва на ръцете.

Вълните буйстват. Вятърът в платната
лудува със свирепа сила.
Ръцете ти жадуват за веслата,
очите хоризонта са попили.

Какво очакваш в този пристан,
когато лодката за път е сътворена,
когато в кръвта ти слънце плиска.
Морето трябва с нея да превземеш.

Че някъде в дъските стърже червей.
Безславно лодката ти ще потъне,
а в платната дълго още
ще ти се смее вятърът.
Ако не тръгнеш...

Няма коментари:

Публикуване на коментар