А
здраво е въжето. От стомана
и
трудно би било за лодката да тръгне
и
да откъсне сушата корава,
която
тегне като котва на ръцете.
Вълните
буйстват. Вятърът в платната
лудува
със свирепа сила.
Ръцете
ти жадуват за веслата,
очите
хоризонта са попили.
Какво
очакваш в този пристан,
когато
лодката за път е сътворена,
когато
в кръвта ти слънце плиска.
Морето
трябва с нея да превземеш.
Че
някъде в дъските стърже червей.
Безславно
лодката ти ще потъне,
а
в платната дълго още
ще
ти се смее вятърът.
Ако
не тръгнеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар