отвъд.
Където може би ме чака
отново
пак скала. Но, аз дължа
на
теб куража си и в мрака
на
твоята неподатлива плът
дано
искрица огън да проблесне
от
сблъсъка ни – твърд о твърд.
Напразно
може би очаквам този миг,
че
много преди мен кръвта си тук
оставили
са твърдите глави,
а
ти стоиш. И нито звук,
ни
стон не чувам. А боли
единствено
в мен. Но ти не бързай...
От
болката си в теб дръвче ще посадя,
ще
го поливам с надежда дръзка,
чрез
него ще премина аз оттатък,
където
ме очаква пак скала. И пак дръвче
ще
посадя.
Но
в клоните му вече ще запеят птици...
Няма коментари:
Публикуване на коментар