Страхувам
се за утре, не защото,
навива
времето кълбото си безкрайно,
а
само за това, че нашата любов
ще
остарее без нас ... Повярвай ...
Разстила
вятърът небесната покривка,
денят
наднича – ето го зад хълма,
но
аз ще продължа да те обичам...
дори
и времето да ни погълва...
Ще
мине знам и зримият живот,
тъй
както всичко живо на земята...
Не
ще отмине нашата любов,
защото
ни обсебва без остатък...
2005 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар