А мислите ми са като пътеки,
потеглят, спират и
отново тръгват,
ту сложни, ту пък
много леки
или пък се завъртат в
окръжност...
Една през друга,
смели и разумни
чертаят картата на моя път
и аз го следвам,
някога покорен
или пък дързък. Но
след тях вървя...
Не мога нито час да
мигна
след толкова пътеки в
своя ден.
Едно желая само – да са
в мен
и нека с една поне да
ви достигна...
1971
Няма коментари:
Публикуване на коментар