ЧУЖДИ

С ВСЯКА СВОЯ МИСЪЛ , КОЯТО НОСИМ, И КРАЧКА,КОЯТО ПРАВИМ,
ВМЕСТО ДА СЕ ПРИБЛИЖАВАМЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ,
НИЕ ВСЕ ПО ВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПОНАСЯМЕ ,ИЛИ ПО ЕСНАФСКИ СЕ СБЛИЖАВАМЕ
АЛА ОСТАВАМЕ В ДУШИТЕ СИ ЧУЖДИ,ЕДНИ ЗА ДРУГИ,КАТО ДЪРВЕТА В ЕДНА ГОРА ,  РАЗЛИЧНИ ПО ВИД И ВИСОЧИНА...