рисуваш небе и то е толкова,
колкото се е събрало във въображението ти,
с малки облачета,с нищожно слънце
и със звезди , като житни зръца...
литва птица ,привлечена
от зърната,
но не може да
разтвори крилата си
за да влезе
в тази теснотия...
и си казваш,трябва да си разширя
небето,но не знаеш как...
и спираш рисуването
Няма коментари:
Публикуване на коментар