Дъжд

Сивеят покриви, и мисли, и дървета,
сивей светът, изпълнен със омраза,
сивей разрошен от дъжда врабецът,
сивеят стъпките ни мокри по паважа...

Дъждът не спира сивата си песен,
прозорците са в светлина унила...
Единствено във цветно, в тази есен,
е мисълта за теб.И тя ме прави силен...