Стихотворения

Дръвче невзрачно, 
ала разцъфтя ,
омаята му в миг 
ни просветли ... 
Като видение... 
в сумрачните ни мисли ...

По невидимите стълби 
на дните 
се залъгваме, 
че се катерим 
по стръмнините , 
а пропадаме 
безславно...

Размахваш крила , 
и песента ти се носи 
надалеч ... 
Усещаш порива 
на вятъра ...
А всъщност 
само силно 
кукуригане
върху боклука ...



край теб и момче , което си прави хвърчило...