Злорадо слушане

Пишеш,пишеш,пишеш,публикуваш,
а край теб само подла тишина...
Все едно, че си излязъл
на сцената,да си кажеш приказката,
публиката не слуша какво
четеш,а следи с внимание
дали няма някъде да сгрешиш
за да те освирка...
И всичко се обезсмисля...
Ако не съм ясен,за добронамерен
диалог става дума, а не само
за мое писане,без коментар от
четящите...
В обсъждане на написаното
е смисълът,а не само в четенето...