"Не е дървото високо,а ние сме ниски,не животът е сложен,а ние сме прости,не е небето високо,а техниката ни е слаба и не можем да го опознаем"Така си мърмори и си тътри краката старецът.А край него хората се подсмихват, някой му подвикват,че хляб няма да яде,а тръгнал света да оправя."А вие само за хляба мислите и умът ви е в корема ,затова сте толкова прости."продължава да си мърмори дядото,а дечицата вървят край него и той ги гали по главиците и им дава орехи,събрани под дърветата из селото...А орехите казват разбиращите,имали формата на човешкия мозък и давали ум.А хлябът имал формата на човешкия корем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар