17.9.13

Писаници

Сещат се за теб само тогава,
когато им трябваш за работа...

Лоша работа,всичко маршали,
а аз, редникът какво да правя.

И най високите дървета са били крехки фиданки,
но са били фиданки на най високите дървета...

"Веднъж се живее,
защо да се тревожа,
граби каквото можеш...
И...пей сърце..."

Това е положението.
А че някой страдал...
Негова си работа,
да се оправя...

Широкоскроената личност
е "неправилният"човек,
той пречи винаги на всички...

И тъй,дойдоха тежки времена, в които,
охлюви превзеха гнездата на орлите...

В България всички разбираме от всичко и за 
това държавата ни е едно голямо НИЩО.
Няма прав път към върха,нито нелъкатушеща река,
нито пък движение без завои.Нито манджа без подправки.
Ако ние,хората не грешахме,животът ни щеше 
да бъде много скучен.Но и въртенето само 
около себе си не е доказателство за живеене.


Няма коментари:

Публикуване на коментар