29.7.13

Думи и образи

Небето е градина за разходка на въображението.

Момичето е като ябълка,и само Бог знае какво е съдържанието и...

Животът го завърза с моряшки възел...

Хубавата картина прилича на лоша снимка.

Дъждът заплита меланхолични мрежи...

Илюзиите му бяха като огледало,опияняваше се от образа им...

Толкова много се самообикна,че дори се саморевнуваше...

Вечният въпрос е дали да бъдеш  оса,или пчела...
Дали само да жилиш,или пък да оставиш и мед след себе си...






Няма коментари:

Публикуване на коментар