21.6.13

Въображението

Не могат твоите стъпки да стигнат дотам,
докъдето преди това не е ходила мисълта ти...

Щом при първото падане се отказваш от пътя,
няма да можеш да стигнеш никога до себе си...

Неблагодарност е да ползваш благините на живота,
и да забравяш,че някой все пак ти плаща сметките...

Времето лекува само тези болести,
които са в неговите възможности...

Не може да остане сам този човек,
който носи в мисълта си спомени...

Човекът е сам като бяла врана и като черна овца
и като връх сред равнината и като нощен писък...

Ако предварително не си подготвен,че ще бъдеш винаги
виновен на всички за всичко,не се захващай с писане...

Няма смисъл да си губиш времето и нервите в търсене,
ако си необходим на някого,той сам ще те намери...

Веднъж излъжат ли те,трудно би се доверил,
дори да ти се вричат в най голямо приятелство...

Няма коментари:

Публикуване на коментар