Стои Драган пред реката ,гледа полето, взира се в небето,после обръща поглед към гора и си мисли.Не мога да я разбера тази алчност да имаш много.И туйто.Всеки има като мен по една уста едно тяло и всичко друго и защо му са необходими толкова много неща...Какво ги правят тези милиони и милиарди хората дето ги притежават.Да оставим това че трябва да ги пазиш и съхраняваш.Още малко и небето ще искат да притежават.Но не знаят как да го присвоят.И много завиждат на поетите и на художниците,че могат да смъкнат небето и да го затворят в стихотворенията и в картините си.Горките не могат да разберат че не небето се сбира в творбите им, а те излитат с прозведенията си в небето като птици."Ех да можех тези звезди като жълтици да ги събера и да ги затворя в сейфа си"...Това са мислите на алчните да имат и да имат и да имат.А небето си стои непокътнато за да вдъхновява поети музиканти и художници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар