На младия човек"морето е до колене" и целият свят е негов,когато стигне"На попрището жизнено в средата"се задоволява със света около себе си и се радва че се е научил поне да плува в местната рекичка,като остарее започва да си спомня с усмивка как е газил до колене в морето,как е пътувал във времето и пространството,как е ловил риба в реката и с неутолима жажда гледа към небето,защото само то е вечно и само погледът към него го държи все още на земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар