Дните са табун от диви коне,
един да обуздаеш,ти е достатъчно.
Но отминават като вихър те,
и оставаш в праха им.С мечтата си..
Отива си лятото...
Отива си лятото,писък на птици
и върволица от знаци по небесния лист.
Брегът опустява и никой не пише
на вълната писмо.Тишината увисва.
Пътеките спират и уморено земята
на своята благост в покоя потъва...
Ухание есенно грей от лозата
и сокът му сладостен те упоява...
Няма коментари:
Публикуване на коментар