1.Един човек се лутал в тъмнината,и търсел,макар и малка светлинка,за да може да излезе от омагьосаното царство на Хадес.Една светулка му била достатъчна за да му освети пътя към изхода от ситуацията в която бил изпаднал.И открил.Не една,а много светулки, и по тях,по тях,успял да си реши проблема.И се замислил,как никак не ценим светлината,когато я имаме.Извод:Всяко нещо струва много тогава,когато имаме най голяма нужда от него.
2.Иван гледа небето,брои облаците и си говори сам,че и тези облаци няма да донесат дъжд.Сякаш разбрала мислите му,жена му го пита,защо мисли ,че няма да донесат дъжд.Като че ли очаквал въпроса и,Иван и отговаря,че няма да има дъжд,защото дъждовните облаци са тежки,а тези са "като трън о поле",накъдето ги подгони вятърът,там отиват."Ти забелязалала ли си,че сутрин като тръгват да пасат,всички животни бързат,а вечер женските са с пълни вимета и се движат тежко и бавно.Извод:Който има да каже,или да направи нещо съществено,не бърза и го прави бавно и качествено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар