1.Един човек бил много талантлив и работлив.Всички му се възхищавали,но все някой друг бивал удостоен с внимание и награда,когато дойдело време за оценка.Човекът бил кротък и мълчалив.И най важното търпелив и всеотдаен и никога не обръщал внимание на тези неща.Запитал го веднъж един негов познат,който го познавал добре,защо става така,че всички виждат, че той е най добрият ,а все други вземат наградата,обират парсата.Човекът вдигнал очи от работата си и му отговорил,че има хора за всичко.На едни очите им в медалите,а на други очите им в работата.Те за това е така...
2.Птицата пее та се къса,змията се вие и съска,рибата дума не може да каже,дъх да си поеме от плуване,човекът гръб не изправя от труд.И кой е по важният-един Бог знае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар