1.Един човек искал да стане талантлив.Сприятелил се с хора,които видимо имали дарба-певци,поети,художници.И той като тях заживял свободно,пуснал брада,гледал отнесено и високомерно...Но,интересно само това не било достатъчно.Опитал всичките видове изкуства,но нищо не му се удавало.А толкова искал да бъде талантлив.И защото талантът има различни измерения,той решил да стане талантлив критикар.Започнал да говори за известните хора,да пише за тях.И не щеш ли,редакторите,само това чакали.Искали да създават интриги между творците и тези,недотам грамотни писания на нашия човек започнали да излизат във всички вестници.И той станал известен.Започнали да го канят къде ли не.И неговото мнение започнало да тежи.И стигнал до там,че той станал критерият за ниво.И защото нивото му не било кой знай какво,но знаейки че посредствеността винаги се уважава по вече от оригиналното творчество,нашият човек решил да пише нестандартно за да не бъде приеман като хвалител на посредствеността.Но редакторите изведнъж спрели да му публикуват материалите и да го канят където и да било.Извод:Щом веднъж създадеш име на посредствен нямаш право да бъдеш различен.
2.Виждали се,от разстояние често, мечката и човекът в гората.Мечката знаела,че устата и миришат,а човекът,че мечката има остри нокти.И се стараели да не се засичат.Но веднъж трябвало да се разминат по един път.Мечката изръмжала,като това означавало,че не искала да му причини болка,а човекът си затворил с пръсти носа,като с това показал че му е неприятен неиният мирис,но няма да и го каже.Едва се разминали и повече не се видели и чули.Извод:Стара вражда не се забравя лесно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар