Там зад хълма е Голямата тайна,
а след него,зад другия връх...
И така цял живот се изкачвах
и слизах,до нея да се добера...
То не бяха надежди и вяра,
и съмнения в истинската посока.
Колко пъти над мен догаряше
слънцето.За да изгрее отново.
И пак път,изкачване,и хълм,
и реки,на които в дълбокото
много често така потъвах,
че разчитах на тебе любов...
И достигнал накрая до себе си,
преизпълнен с житейска умора,
виждам как като съкровище
блясва доброто,което съм сторил...
Няма коментари:
Публикуване на коментар