И все върху минирани минути стъпваш,
небето ти от дим се замъгли,
а хоризонтът като куче се измъква,
изпод въпросите ти-дъжд стрели...
А разумът ти губи здрава почва,
и погледът ти чезне в теб самия,
а пропастта узряла,връх висок е
като дърво,обгърнато в звезди...
И в светлината,като в огън кратък
избухват купища искри,ти питаш се,
дали да продължиш нататък,
или да изгориш във свойта истина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар