Ухае юли. Призрачно луната разстила мека светлина, ръцете ти във тъмнината са омагьосани. Полъхва хлад... Невероятна си и непонятна, небето ще го потвърди... След всекидневния театър нима наистина, това си ти. Възможно ли е суетата, да е далеч. Да е забравена... Ръката ти лежи в ръката ми. Нощта е врачка. Време за гадаене...
Няма коментари:
Публикуване на коментар