Рисува с четка художникът,дъжд и вятър,
облаци по небето,листа по дърветата...
Не му харесват и наново с финес нанася
планети,и разпръсква звездни конфети...
Не художникът рисува,а е ръката на Бог
и върху лицата ни сръчно пътеки дълбае,
в очите ни Той налива мъдрост дълбока
и пълни дните ни с горчива омая...
А ние трудно четем знаците Му сложни,
дори много не се и напрягаме,нехаем...
И още неосъзнали пътя си,тревожно
усещаме изведнъж,че е дошъл краят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар