В очакване

Ако има нещо,което постоянно да присъства в българския характер,това е очакването.Голямото очакване на братушките,очакването за добро капиталистическо развитие и достойно място на страната ни,поне на Балканите,СуперОчакването на Червената армия,очакването да падне бай Тошо/май това пък никой не го чакаше/,очакването за Демокрация....Сега очакваме поредния"на колене или на пода по корем/,очакване,очакване...Годо ли чакаме,Михал ли...Важното е да чакаме,докато Онзи, Горе,ни прибере всичките и тогава ше влезем в режим на Вечно Чакащите-може би Възкресение при Второто пришествие...