Небето е шалче копринено,
а слънцето златна топка...
Посред тях ти си царкиня,
и величествено се разхождаш...
Аз съм само наблюдателят,
който отдалеч ти се радва...
Но идва ненадейно залезът
и радостта ми открадва...
И в нощта дълго ще мечтая
за утрото като за празник...
В Очакването знай е омаята,
и то е смисълът тъй важен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар