Цял живот бия с мисълта си метала на думите,
оглушителен звук,до небето се чува писъкът,
но глухи са ушите,подобни на кореми подути
минават край ковачницата,и не ме виждат...
Изковах тишината на късната есенна вечер,
на слънцето пролетно,олтара изографисах,
но никой не пожела да чуе моята песен,
дано след години,влязат и понадникнат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар