Вечер...

И както малкото дете не дава любимата си играчка,
а пък майка му край него бди като орлица...
Така и ти в мислите ми заемаш много важно място
и те пазя от глупостта злобна на улицата...

Ти си ми като зеленият цвят на брега, за моряка,
като тихата песен сред безбрежните треви,
сред които вървят двама в догарящия ден,и в мрака
като полъх любовен,дълго се чува смехът им...