За едното добро...

Представете си,че кандидатите за властване, не получават възнаграждение, и отиват да ни ръководят,само от желанието да правят добро/като в поезията/.Няма връзки,няма милиони,няма привилегии,няма признания:само,една душа,която се раздава.Държавата и народът щяха да бъдат,райското място на земята.Лъжете се.Така както убиват поетите и не ги признават,така щяха да изгонят властниците и да им отнемат неизползваните права на диктаторство.Защото хората са свикнали да бъдат мачкани и лъгани, и когато това наркотично усещане липсва-те си го намират...Никой не обича идеалистите,и всеки почита мъчителя си...Като онази съпруга,която знае,че мъжът и мърсува,но го обича, още повече.И ако се яви някое ангелче за съпруг,вместо грубиянът мъж,тя първа ще му изневери...Така че властникът трябва да бъде мръсник,иначе народът няма да го слуша...Ако не е така,защо кажете ми всички тези,които всеки Божи ден,биват лъгани и мамени от управляващите,особено от партийните си лидери,ще отидат пак да гласуват за тях.От любов ли?Не!!!Само защото вътрешното усещане да бъдат насилвани ги кара.От мазохизъм...