Аз съм стръкчето зелено върху скалата,
и никой не знае, как съм се озовал там,
само аз,ала на искам,и няма да кажа
рецептата за моето трудно изкачване...
Защото небето е моето око, и с него,
гледам надолу,и много се удивлявам,
на тревата,която е щастлива,че расте
в равнината,и си мисли,че е вечна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар