Заблуждението

Казват че,някои от българите/особена категория/толкова са свикнали да лъжат,че като застанат пред детектора на лъжата,той не може да им улови лъжите.Изводът е, че за тези"особени" хора,лъжата и кражбата са станали неразделна част от егото им.Неприятното е,че това има заразитела сила и мнозина са тези,които им подражават.И се учудвам,че когато се морализаторства за добродетели-за кого всъщност е предназначено написаното.Добрите примери, на нравствено чистите, към кого са отправени.И защо зад бюрото и креслото на всеки мръсник,високо на стената/зад гърба му/виси портрета на Васил Левски.И кого заблуждаваме с твърденията си/на пишещите/ че някой се интересува от нравствени есета.А може би все пак има смисъл,а?Защото,ако не се и пише,няма ли пък да лъсне с целия си блясък лъжата...