Есенна гора

Тук времето ридае в клоните,
въздишките му през нощта не спират.
Високо нейде, виж звезди се ронят
деца- със смях и радост ги събират...

Посред листата, хоризонтът близък
прозорец към отвъдното отваря...
И казват,че луната сутрин слизала
и посребрявала с лъчи тревата...