Притча за Вековечната гора
Хилядолетна,с богата и разнообразна растителност и животинско население бе гората.И изворчета,които носеха в песните си легенди за силни мъже и дивни хубавици,и поточета,в които се бяха отпечатали събитията от отдавна минали времена,и гарвани и орли,които помнеха непокорни мъже и буйни жени...А чаровните очи на кошутите и могъщите рога на елените предизвикваха заслепяващо възхищение.Колко пъти бе нападана гората.За известно време дори разбойници я бяха пленили и се разпореждаха с брадвите и шишанетата-колко дървета бяха унищожени и колко непокорни животни бяха убити или прокудени.И все своите горски я предаваха-нея Великата гора...
Но Гората дори не предполагаше какво я чака-бяха я продали на жестоки убийци.Чуваше електрическите триони,хладното тракане на автоматичните пушки,ругатните
на унищожителите.И най ужасяващото беше,че тези,които досега се грижеха за нея я бяха продали и предали.Защото злият пламък на златото беше по силен от любовта към нея.И тя даже и не подозираше,че на нейното място,на която тя пребиваваше от векове щяха да се разпрострат голи поляни върху които щяха да бъдат построени чудовищни сгради,от които щяха да текат пари...
А дали в сънищата на новите обитатели нямаше да витят спомените за гората...
Но всичмко това беше предстоящо.Но гората беше достатъчно прозорлива за да разбере,че Нея вече няма да я има.А не можеше да противостои на убийците....
Няма коментари:
Публикуване на коментар