Това движение по пътя му беше необходимо.Чувстваше,че с всяка стъпка мислите му все по добре разнищваха и най малките възникнали въпроси и проблеми.Ето сега и това-за назначениенто.Колкото и да се стараеше да не мисли за предстоящите проблеми,не можеше с метлата на безразличието да измете мислите си...
Дори и не можеше да си спомни как стана всичко.По късно му възстановяваха картини от случилото се...Шофьорът се помъчил да избяга,но двама юначаги го спрели.И от КАТ идваха,свидетели разпитваха,а той без малко да потропа на вратата на Свети Петър...
Преплитаха се двете картинки в паметта му-на сиянието и на просветлението от сблъсъка....
Лежеше сред белите чаршафи и в главата му освен мътилка изплуваше и образът на едно момиче...А може би то беше виновно за непоправимото.Интересно-беше запомнил прекрасно чертите на лицето му.А защо не...Когато човек носи подсъзнателно образа на някого,той го припознава и така отпечаткътт се очертава релефно....
В просъница забеляза,че образът от тротоара,образът от паметта му/тъй близък/ и образът на момичето в бяло,което му сменяша превръзката се покриваха и то напълно...И пак се питаше.-някъде из Божиите селения ли е или стават някакви мистични неща.Съзнанието му не се подчиняваше на логиката му...
-Това си ти,нали?
-Да,аз съм?-отговори момичето и майсторски постави инжекцията.-Не ви заболя,предполагам...
-Дори не съм усетил...
Мъжът усилено се мъчеше да дойде на себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар