Времена, незначителни, бяха.Все още материалното вълнуваше, агресивно, човешките същества.Въпреки че из ефира летяха стрелите им и улучваха небесните камъни,на камъка,върху който се бяха впили се караха за храна и за пространство.Деляха се по какви ли не белези-според издутите си кореми,според лъскавите самодвижници,според идолите,които почитаха-едни бяха овални,други островърхи,трети корабоподобни и с две
пръчки кръстосани отгоре...С какво ли не се замеряха и то за какво...за да минава времето.А то наистина бе няколко секундно/за тях/.Ако владееха осъзнато космическите закони,поне щяха да се наслаждават на спокойното си дишане...В огромните и наглед хаотични енергийни вълни,техният камък бе оцелял незнайно как...Но и той се разпиля из атомите на Вселената.Остана само тази информация за тях...Горките, колко големи изглеждаха, в своите очи, върху малкия камък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар