строфи

1.Да бъдеш луд,това е привилегия,
на истината, лудият е бард...
Защото той е винаги незащитеният
"известен" е във всеки град...

2.Щом Слънцето се нуждае от топлина,
ще трябва тя да е от друго естество...
Разтварям сърцето си и вадя-ето на:
огънче дарявам на другарчето...

3.Събираме се вече толкова време,
интересни сме си и така непредсказуеми...
Като поеми сакрални се четем
и мислим върху текстовете си.Нужни сме...

4.Разкъсва се душата ми от орис,
а къщата ми приливно мълчи.
Къде си ти и със кого говоря,
щом някъде в душата ми горчи....

5.Пътят на светулките е път на мечти,
на образи светли в тъмнината...
Слушай сеното как свежо дъхти
на звезди и на желания святи..

6.Смъртта е стара вещица
кръвта и е гнила и миризлива...
Пепелянка вместо сърце
в сърцето и се е скрила...

7.А може би любовта е Ад,
а безразличието е блудкав Рай...
И сърцето ти е в разпад,
щом на някого липсваш.Знай...