1.
Облаците са като кръпки по небесната дреха,
пристига вятърът и ги откъсва набързо...
И от зейналите отверстия като на шега
припват към земята усмивки сдържани...
2.
По пътя на реката -към началото чаровно,
срещу течението, с въпроси-въдици,
търсим истината за смисъла ни живота си-
кога и как изворът някога ще пресъхне???
3.
И какво от това, че след милиони години
всичко тук ще бъде коренно променено...
И че светът, така жив сега, ще загине,
нали чувствата ни днес са споделени!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар