Жена

Блестеше гланцът на небето,
искрящо синьо огледало...
А във реката,като в мрежа
жена се виеше във пръски цяла...

Ехтеше тишината тънка,
дърветата с листа разперени,
следяха всяка нейна гънка
и с вятъра разбойник я споделяха...

Денят забрави да си тръгне...
Лъчите слънчеви, жената нежно,
обвиваха и с кротък гъдел
по кожата я галеха небрежно...