Парцаливи спомени ни затрупват
като облаци мръснодъждовни...
Виж небето как се разпуква
тръсва капки сивооловни...
Тревите като хищници следят
всяка капка с жадни погледи...
Ще се напият с дъждовна кръв
и ще наперят стръкчетата остри...
Ще заблести мракът от светлина
и ще изтече по улуците ръждясали...
И ще заискрят улиците от смях...
И ще се питат хората:”Доживяхме ли”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар