Акварели

Парцаливи спомени ме затрупват
като облаци мръснодъждовни...
Виж небето как се разпуква
тръсва капки сивооловни...

Тревите като хищници следят
всяка капка с жадни погледи...
Ще се напият с дъждовна кръв
и ще наперят стръкчетата остри...

Чак пък печал,къде я откри,
усмихнати са думите ми тук.
Виж какъв хумор само искри...
Свеж към като зеленчмук...

Е,трябва да има граница растенето
за да може човек да усети аромата...
Бързат над нас облаци пенести
като крави.Виж ги как кротко пасат...

Песента е обесена в клоните,
сълзи отнася вятърът стенещ...
Щурци се Богу тъжно молят-
да дойде пак доброто време...

А защо ли да сме същите,
тъй студено ни е в къщите...
Да сме други може би
по добре ще е нали...

Ще заблести мракът от светлина
и ще изтече по улуците ръждясали...
И ще заискрят улиците от смях
и се питат хората"Полудяхме ли..."

Жигоса Луната, огънят непослушен,
татуира я като луда зебра...
Бърза тя-дойде и до гуша
да стои в огнището и да гледа...

Здрачът явно е за предпочитане,
мигът между деня и нощта...
Времето, когато лудеят петлите
и будят утрото с песента си...