Опъваш юздите на своя живот,
препускаш безумно срещу вятъра...
Виж нервничи конят,а и седлото
подскача и често си на земята...
Далеч е върхът,но спиране няма,
От напрежение, очите ти горят...
Превръща се пътят в горчива измама...
Уморен си...А след копитата-прах...
Няма коментари:
Публикуване на коментар