Подскачаме във кръг и мисим че се движим...
А по средата щаманът със ръце изправени
магически слова изрича и ни дарява с надежда...
И пак подскачаме.Очите ни са като рани...
А пък сърцата ни като зловещи тарамбуки
отпращат ритъма далеч до небесата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар