Размисъл

От небето виси светлина
подобна на гроздове узрели...
Суетата преминава в тишина,
а Времето в сърцето ти се цели...

Понесъл чувал с ветрове
изкачваш планината в себе си...
Върхът очите ти зове
ала все по труден става ребусът...