Стихотворения

Небето ниско
хоризонта притиска.
Снегът трепери...

Хоризонтът е линията до която
денят като конче препуска
но идва нощта с тайни богата
и кончето в скута си гушва


Сред коритото на реката спокойна
колко корист прикрита се спотаява
само трябва небето да се продъни
и водата ще тръгне към нас като лава...


Човекът се е пригърбил
и като въпрос
виси на фона на залеза
а във тетрадката на небето
Бог записва
желания отговор...


Ах, сините коне със бели гриви
които напористо рият със копита,
те скоро ще усетят как безсилни
ще се оттеглят от брега,горките...


Загръща се хълмът със златна премяна,
изгревът трепти като в мараня,
припадат птички и риби се мятат,
а зърното е най-скъпо за света...


По хълма на мечтата си последна
със мисълта за по-широка гледка
пристъпвам с мисълта на редник
пред който Жезълът просветва...


Тъй цял живот- като пред куче
животът ме залъгваше със кокал...
Така ли всичко ще приключи,
в това ли е човешката ми стойност


Градът бе пуст,дори и куче
не срещна погледът ми търсещ
и само в изкривените улуци
изтичаха минутите изпържени...


Такава пустош,огненочервена
и само мисълта по теб бе жива
по улиците като кръв по вена
източваше се времето отминало...


Трошичка хляб е любовта,която
очакваме като врабци.Богати
от щедростта съдбовна,скачаме...
и някой в миг измъква ни трохата...


На клоните птица,а в птицата песен,
но няма кой да я слуша...
Че глух е светът,заслушан във себе си,
безочлив е. И е бездушен...




Скъпо мое момиче,чуваш ли
вятърът с арфа антична
песен лирична тактува
и се надпява с пчелите...

Птица в небето синьо
към сърцата ни полита...
А пък щурецът силно
удря с пръст върху струните...

А ние със теб се поглеждаме
и на слънцето дълго се плезим...



Реката е сълза от Бога
дарена ни със благослов,
отмива тя човешката ни злоба
и ни даряна със любов...




Безумен вятър облаците гони
червен е залезът,а лют гневът,
превиват беззащитните си клони
дърветата.Спокойна само е тревата



Тревата -вечната реалност
приготвила е балдахин уханен-
да я послушаме съвсем за малко
Тя мъдра е...Уверен съм.Желаеш го



По пътеки тайнствени вървя
посред шепот на мистични сили...
Стихове за Теб в нощта мълвят
и звезди и дървеса.И самовили...




И по изпънатата струна
на хоризонта изтънял
опъва лък луната лудо
за тебе скъпа свири тя...




Светлината разстила ресници
върху порива тих на нощта..
Дори песента на щурците
в този миг е балсам за душата...




Тишината е сънувана мечта
в която се самоосъществяваш,
с гъвкаво тяло се вий суетата
и за миг всичко разрушава...




По следите ти като куче
лази вярно,разбойникът вятър
а след него нощта мистично
заличава пътеката кратка...

Ти присъстваш не с отпечатък,
на нозете си розово нежни,
в мойте мисли.Ти си загадка,
над която главата си свеждам...




Вятърът е стара сплетница,
която подслушва по ъглите,
хуква по-късно по къщите,
клюките пищни разнищва...