Пресъхнала река
като душа останала без обич,
а сухо е небето...
Пристига вятърът,
задиря страстно облаците диви...
Очакван дъжд...
Сега усещам много силно
светкавиците от очите ти...
2
Измислях те,
но те откривах във деня си...
И с истината ,че те има,
аз пак те търсех
в стиховете
и двата образа сравнявах,
но все не можех да усетя
къде си всъщност...
А дали си истинска...
И щом изгубих
стъпките ти в мрака
болезнено усетих празнотата...
И дълго в пропастта на белите листа
пропадах с мисълта за Теб...
А буквите край мен се хилеха...
Като чакали ръфаха от твоя
Образ...
3На музата ми
И няма вест,
а толкова си близо,че не знам:
не е ли по-добре да си далеч
и с тръпка в мисълта ми постоянна
отколкото до мен,а да те търся вечно...
4
И когато те достигнах
преминал през мрака
на хорската злоба,
през зелената жлъчка
на завистта проклета,
през съмненията злостни,
изчистил мисълта и чувството си,
ти отново побягна
като СЪРНА ПРЕД ВЪЛК.
И нека тези думи те достигнат
тъй както южният вятърът
достига цветята
за да усетиш полъха ми
и да разцъфнеш...
5
Виртуална любов,
виртуален живот,
и само емоции голи...
Докога и защо
ще се мислим кажи
и само ще си говорим...
Чуй светът как грозно крещи
и в агония луда се мята...
Без идеи и без мечти
-несъвършена ще е земята...
Аз очаквам твоя глас
ти моето слово...
Знам ще дойде и нашият час
...но за какво ли...
6
На Н.
Като нежен слънчев лъч
ти проникваш тихо
сред притворените ресници
на нощта
и пробуждаш утрото...
благославям деня,
който израства бавно
изпод ръцете ти...
Ти си моят изгрев
в тишината на стаята...
Зеленоока моя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар