стихотворения

Лавина

Далечни са куршумите за твойта плът
И чисти са ръцете ти и съвестта...
Не си ни хищник,нито лесна стръв...
Спокоен е съня ти във нощта...

Не свива споменът от болката гнездо
В сърцето ти-добро и умно...
Ала плющят въпросите”Защо?”
Като куршуми в мисълта ти будна...

И те разкъсва като ядрен взрив
Плачът на Майката от Палестина...
И се набира в погледа ти мълчалив
Мощта на болката.Като лавина...



Надпис



„Из делника си многолик ,залутан
Подобно поглед доверчив
На не една красива глупост
Ще ставаш жертва нова ти...

Знай делникът е пълен с изненади
/напразно го наричат сив/
А всяка крачка ти,която правиш
Е въщност буква-твой йероглиф...

Създателю на азбука внимавай
Какво след тебе ще четат
Че вятърът на делника минава...
Над стъпките ти сипе прах...”








Ние
Ние се срещаме и разминаваме,
Тръгнали по своите пътища,
Далечни и противоречиви,
Бързайки със мечтите си...
Разумни и лекомислени...
И неочаквано откриваме
Как неусетно се приближаваме
Как несъзнателно ставаме близки...
И в едно ненадейно кимване
Разбираме,че сме се търсили...

Извор


В дълбоките залежи на земята
През пластове от ери и от вери
Аз търся своя извор благодатен
Със мъдрост в него наслоена...

Тъгува той по мене,зная
А аз към него път копая
И ще се срещнем може би когато
Заплува сянката ми по водата...







Въпрос

Във този свят на революции
На ситост и на глад
С нас всичко може да се случи
Ако сърцата ни заспят...

Ако една ръка за помощ няма
Протегната във труден миг
И ако животът ни е зла измама
Земята трябва да пронижем с ВИК...

Че нови хора ще се раждат
Нима света ще завещаем глух?!.
Аз знам:сърца ще се присаждат,
Но може ли да се присажда Дух...