Стихотворения

42
Ти така се раздаваш.Като пролетен дъжд
като изгрева ранен,като извор дълбок

но след толкова щедрост, остави и за себе си
за да може крадецът да не влиза напразно...
43
Търкулната е питката,след нея цял живот
подтичваш или спираш...Път,трънлив, безкраен...

"Добре дошла " при мен и със щипка сол
върху разчупената питка, да се запознаем...
44
Думите, които чуваш тихо и си мислиш,
че са сън или илюзия,измислена, незрима

са послание от мен със цвят на вишна
Ти ги приеми като любовен дар любима...
45
С клонка зелена сред лятото
моето чувство със обич те гали
тъй както във нежност вълната
от тръпка небесна тихо премаля...

Кратко е лятото бързо преваля,
вятър зефирен намира покой
само там дето брегът и вълната
целуват се кратко след вечен двубой...
46
Необяснимо и загадъчно
като предчувствие за дъжд
е нашето чувство за тайнство
което ни привлича така бързо

Ще завалят чувства и ласки
ще ни намокрят до дъно душите
и в края като скъп подарък
ще изгрее дъга в очите ни...
47
На реката житейска сме брегове
с книжни корабчета се достигаме

а високо над нас на птичи криле
идва любовта като мост романтичен...
48
Ний вярваме в любов и страдаме
воюваме за нея,падаме и ставаме

И всичко в нейно име вършим.
А струва ли си да я търсим?!.
49
Отлита времето,остава вярата,
животът ни изгаря и в пожара,
като искрици остри се забиваме
във този,който ще ни продължава...
50
Подвижни пясъци са дните ни земни.
затъваме бавно в житейската страст
а мечтите ни жалки отлитат,изчезват
оставят ни да се давим- кротко,без глас...


Небето безкрайно все така е измамно
като поглед на хитра,невярна жена.
хрущи между зъбите пясъкът .Бавно
посред дюни пустинни изтлява духът...

А оазисът жив е толкова близо
колкото вик на току що родено...
51
Смехът ти е като ябълков цвят
очите ти сини като мечта на дете,
гъвкаво се движиш и на шега
флиртуваш с чувствата и мислите...

Не се страхуваш,че светът е груб
и че погледите на хората са остри
ти съществуваш само в моите думи
и те обичам ,защото в себе си те нося...
52
По стълбицата стръмна на живота
с усилие и с упоритост,с воля
ний-двама с тебе се катерим въпреки
че много се стремят да ни съборят...

Но вплели пръсти,всеки сантиметър
постигаме с движение напред,нагоре
и щом си плътно ти до мен ще можем
по стълбата житейска да се изкатерим...

А всъщност кой е казал, че там горе
е върхът на нашето любовно щастие...
53
Под облаците -допотопни и грозни чудовища
върху земята-покривка зелена,като морава
сме толкова малки мое скъпо, любимо ,съкровище
че освен да се обичаме,нищо друго не ни остава...
54
Аз толкова желаех твойто тихо идване,
че ти дойде.Но защо и двама се ослушваме...
55
Реката е като ръка
протегната в очакване:

Преди в морето да се влей
да я докосне с устни някой...
56
Дълго те търсих,мене си чакала
двама един към друг сме вървели
приказка е била нашата весела
и тъжна понякога,съдба неотменна...

Драма е нашият път във живота
много се търсихме,близост ни свързва
Дали ще успеем ,дали ще смогнем
деня си различен с любов да обвържем?!.
57
Изпусталялата луна
е като рибя кост
в хищната паст
на хоризонта...

58

Японците обядват водорасли
защото са навикнали дори с това,
а Мария си нагъва сладко пасти
защото е на Франция императора...

А ти си талантлив, но няма изглед
да бъдеш във Япония посланик,
бъди си тук поет,мисли за Франция...
Японците за нас са много странни?!.
59
Ще те открия,зная че си наблизо
усещам, че и ти ме търсиш със страст,
готов съм и в конфликти да влизам,
но да те достигна,да сме Ти и Аз...



Съдбата дълго и хитро ще ни укрива,
а може би си до мен и ме чакаш сега
как да те докосна,дянят си отива,
косите на тъмнината ме опиват с аромат


И когато нощта пристигне и сънят
ме поведе по незнайни пътеки
ти ела и ръцете ти нека ме укротят
усещам твоето идване в стъпките леки...
60
Според окултния цикъл
след всяко зло идва добро,
след хаоса идва ред
след омразата идва любов...

И защото съм оптимист
предстои ми песимизъм,
но очаквам, че всички зли
ще преминат към добрите...
61
От искам до мога
от дай до вземи,
изпълнен с тревога
крачиш в делника ти...

Всекидневни въпроси
те измъчват до взрив
ала всъщност ти кой си
търсиш отговор приемлив...

и се превъщаш във гняздо
за свирепи влечуги-
злоба,завист,омраза
и не можеш да ги прокудиш

И сърцето ти крехко
не издържа накрая
А небето далечно
все така си остава

като мечта непостигната
като връх непокорен
защото възелът копринен
плете нишки -ден след ден...
62
Мисълта ми по теб,твоят поглед смутен,
нашето властно ,магнетично привличане
ми обърка мечтите,провали твоя ден
и ни обрече в любов да се вричаме...

63
Поезията е игра на думи
игра с огъня и с пепелта
изпращане и на куршуми
но и поглеждане в цевта...

Писма до всички,стиховете
са вдъхновение,но и стихия...
Пиши си както можеш стиховете...
Дано чрез тях да се откриеш...
64
В игра превръщайки лъжата
от себе си извръщаме лице ...
И като кукли жалки ,неприятни
в застиналите маски чезнем...
Лъжата ни обезличава...
Да се обичаме. Дори несъвършени
Несъвършенството Ни задължава...