6.4.10

Присъствие

Като махало,слънцето се люлее
в живота ни от изгрев до залез.
А накрая,нощта ни зачерква...
И в нея потъваме бавно...

И е все едно,дали си превземал
връх,или си пълзял под небето...
Сам в себе си,мериш времето,
безжалостно.Със сърцето си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар