По улицата върви напето момиче,
от погледи, цялото в искри сияе,
край него името му всички сричат,
а то безразлично лети и нехае...
Но улицата скоро, скоро ще свърши
и някъде в края, далеч от хората
ще се обърне то неволно, бързо
ала времето ще е сменило декорите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар