ДЪРВО

Подобно птица в равното поле

за кратък отдих, като че си спряло

небето виждам в твоите криле

като дъга от цветове е засияло.

Земята бърза в теб от векове,

за да узрее мъдро в плодовете

и ти си като мост Земя-Небе

като антена жива сред полето...

Не се ли умори от самотата

сред тази пуста, глуха равнина,

в която само злият вятър

надува хищно своята тръба

Мълчи дървото. Само цветовете

над белези от мълнии тревожно светят...