а
знаеш, че си непосилен за това –
да
превъзмогнеш в себе си оная степ,
в
която се разстила бавната трева...
А
някъде сред облаците раснат върхове
далечни
за влечугите, но все по-близки
за
твойте още неразраснали криле,
в
които криеш непостигнатата сила...
Какво
измъчва нощната ти мощ
и
кой в съня ти бърза с непозната скорост,
лудуват
в мисълта ти хиляди „защо“,
а
няма в теб и капка от умора...
Несретнико,
защо излишно нажежаваш
огнището,
което кротко съхне в мрака,
нима
не му достига снощната жарава,
че
трябва да доливаш в него и кръвта си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар